Легендата за Магия силва

by **Avroro** Вто Яну 10, 2012 9:32 pm

"Отдавна минаха не век не два,
а те потънаха във таз гора.
Вън от нея място за магия няма,
хората превърнаха я във измама.

Тук гората крие същества,
които правят страшни чудеса.
Ако на живота си държиш
ти от Магия Силва далеч ще стоиш."

Така се пее в песента, с която хората плашат синовете и дъщерите си да стоят далеч от Магия Силва - омагьосаната гора.
Аз съм Пазителката на познанието, която бди над мъглите стелещи се около гората и отделящи я от външния свят. Някога аз бях човек, магьосница, но моята магия не бе подчинена на нито една от четирите стихии. Моят клан пазеше петата и най-опасната стихия. Тази гора беше наша майка, а ние нейни деца. В нея пораснах и изучих познанието оставено от дедите ми. Тя бе дом и на много магични създания, които намираха в нея сигурно място далеч от хорските очи. Вече бях жена, когато хората подтикнати от вярата на единия Бог и жаждата за познание, се отрекоха от магията и тя започна бавно да тъне в забрава. Последните повелители на магията се скриха в Магия Силва, защото само тук магията бе още жива. Постепенно това се превърна и в техен дом. Но хората лишени от дара на познанието поради завист решиха да изгорят до корен вълшебните дървета. За са спася и тях и дома си бях принудена да обгърна тази гора в мъгли, които да я отделят от света на хората и да я предпазят от него. Мина много време и аз неусетно сама станах част от мъглите. Така аз самата станах петата стихия, Духът на гората, който бди над нея и нейните нови деца и става страничен наблюдател на това което се случва с тях.
Без врагове повелителите на магията започнаха сами да враждуват по между си, увлечени в стремеж за власт и всемогъщество. За да ги накажа, проклех всеки повелител да може да владее само една природна стихия. Така се оформиха четирите клана: Доминус акве - водните повелители, Доминус аерис - въздушни повелители, Доминус Терре - земни повелители и Игнис Домини - повелители на огъня. Но вместо да се вразумят, клановете започнаха да воюват по между си. Войната между тях бе в разгара си, когато пред моите мъгли пристигнаха Пилигримите със своите подчинени зверове, които бяха техните души в животинска форма. Разтворих мъглите и ги приех с надежда, че ще донесат мир в моята гора, ала те станаха наемни играчки в ръцете на клановете.
Днес аз стоя пред вас и разкривам това на което станах свидетел, защото скоро тази гора ще стане съвсем различен свят и няма да има нужда от моите мъгли. Нека тези, които приемат познанието ми го предадат за следващите поколения, защото тайната на петата стихия - любовта не бива да бъде погубена навеки.

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31