Полянката.
2 posters
Магия Силва :: РПГ зона :: Гората
Страница 1 от 1
Re: Полянката.
by Лестор Вокил Чет Яну 12, 2012 4:25 pm
Лестор беше препасъл меча и излязъл в гората. Да се разходи, а и лечителят на клана се нуждаеше от някои билки за елексирите, които правеше. Та нашият герой щеше да му помогне като ги потърси.
Вървеше из гората и гледаше за нужните билки. В крайна сметка намери повечето от тях. Но не всички. Сложи ги в торбичката на кръста си...
Това обаче се беше случило по-рано. Сега земният повелител седеше на поляната и си почиваше, наслаждавайки се на спокойствието и хубавото време. И както седеше видя, че някой приближава. Не знаеше кой или по - скоро коя е, съдейки по дългата коса бе доста по-вероятно да е жена. Та както споменахме не се знаеше коя е, затова застана нащрек. Все пак бяха опасни времена. След малко тя доближи съвсем. Оказа се Лилиан Де Лавега - огнената повелителка..
Вървеше из гората и гледаше за нужните билки. В крайна сметка намери повечето от тях. Но не всички. Сложи ги в торбичката на кръста си...
Това обаче се беше случило по-рано. Сега земният повелител седеше на поляната и си почиваше, наслаждавайки се на спокойствието и хубавото време. И както седеше видя, че някой приближава. Не знаеше кой или по - скоро коя е, съдейки по дългата коса бе доста по-вероятно да е жена. Та както споменахме не се знаеше коя е, затова застана нащрек. Все пак бяха опасни времена. След малко тя доближи съвсем. Оказа се Лилиан Де Лавега - огнената повелителка..
Лестор Вокил
Re: Полянката.
by Лилиан Де Лавега Чет Яну 12, 2012 5:57 pm
-Стига, Матилда, ще се поразходя само за час!- първо весело и' обясних аз,но след като тя продължи да настоява да не излизам от селото, аз сериозно и заявих:- Не си ми настойник,не можеш да ме командваш, искам да разгледам гората отново, ще се върна до шест часа.
-Лили!
-Какво?
-С тези дрехи ли?
Погледанах надолу. Бях с червена дълга пола, отгоре червена блуза,двете свързани с колан. Може би Матилда се притесняваше,че ясно показват от кой клан съм.
-Да с тези дрехи
Вързах набързо косата си на опашка,за да не ми пречи, проверих за всеки случай дали медальона ми е на врата и след като се уверих, че е, взех една кама и една книга от лавицата, сложих камата в калъфа и',вързах я на кръста си и излязох.
По пътя към изхода на селото всички ме поздравяваха и аз първо любезно им отвръщах,но последните,който ми пожелаха "Добър ден, мис Лили!" или нещо от този род, само ги пронизвах с поглед и кимах. Най-сетне излязох от селото и навлязох в гората.
Обикалях разсеяно,като първо оглеждах. После седнах,отворих книгата и около двадесет минути четох. След това пак станах и продължих да вървя, този път към селото си,но все още бях в гората. Както си вървях,забелязах някой да седи на една от поляните. Очевидно беше мъж,но не можех да го разпозная. Надявах се да е от моя клан, защото с повелителите на останалите стихии не се разбирахме много-много. Оставих книгата на земята и тръгнах към него.Исках поне да разбера кой е, а и не се отклонявах от пътя. След като се приближих достатъчно се досетих, че това е Лестор Вокил, един от повелителите на земята. О, щастие. Стоях, гледахме се няколко секунди,после само леко му кимнах в знак на поздрав и забързах напред. Не исках проблеми, а и не ми се замисваше с хора от другите кланове, пък и нали казах на Матилда,че до шест ще съм си вкъщи. Вървях бързо, реших да оставя книгата там, но после се сетих, че в нея има огнени магии.Бързо се завъртях на пети и се върнах до четивото,взех го и продължих, без да поглеждам земният повелител.
-Лили!
-Какво?
-С тези дрехи ли?
Погледанах надолу. Бях с червена дълга пола, отгоре червена блуза,двете свързани с колан. Може би Матилда се притесняваше,че ясно показват от кой клан съм.
-Да с тези дрехи
Вързах набързо косата си на опашка,за да не ми пречи, проверих за всеки случай дали медальона ми е на врата и след като се уверих, че е, взех една кама и една книга от лавицата, сложих камата в калъфа и',вързах я на кръста си и излязох.
По пътя към изхода на селото всички ме поздравяваха и аз първо любезно им отвръщах,но последните,който ми пожелаха "Добър ден, мис Лили!" или нещо от този род, само ги пронизвах с поглед и кимах. Най-сетне излязох от селото и навлязох в гората.
Обикалях разсеяно,като първо оглеждах. После седнах,отворих книгата и около двадесет минути четох. След това пак станах и продължих да вървя, този път към селото си,но все още бях в гората. Както си вървях,забелязах някой да седи на една от поляните. Очевидно беше мъж,но не можех да го разпозная. Надявах се да е от моя клан, защото с повелителите на останалите стихии не се разбирахме много-много. Оставих книгата на земята и тръгнах към него.Исках поне да разбера кой е, а и не се отклонявах от пътя. След като се приближих достатъчно се досетих, че това е Лестор Вокил, един от повелителите на земята. О, щастие. Стоях, гледахме се няколко секунди,после само леко му кимнах в знак на поздрав и забързах напред. Не исках проблеми, а и не ми се замисваше с хора от другите кланове, пък и нали казах на Матилда,че до шест ще съм си вкъщи. Вървях бързо, реших да оставя книгата там, но после се сетих, че в нея има огнени магии.Бързо се завъртях на пети и се върнах до четивото,взех го и продължих, без да поглеждам земният повелител.
Лилиан Де Лавега- Admin
-
Re: Полянката.
by Лестор Вокил Пон Яну 16, 2012 11:27 am
Лестор отвърна на кимването и отпрати огнената повелителка с поглед. И отпред и в гръб изглеждаше...ами малко е да се каже добре (все пак е леко женкар).
След около две или три минути реши да се прибира. Стана и тръгна. Обаче след няколко, всъщност десетина крачки Лилиан отново се появи и забързано го подмина връщайки се в посоката от която беше дошла. Тя малко съвпадаше с неговата. Видя я как се навежда вероятно да вземе нещо от земята. Зачуди се какво ли е, но в предвид, че тя отново се връщаше към него бе много вероятно да разбере при следващото им разминаване. Оказа се книга. И очевидно бе важна.
"Може би ако бях станал по-рано.." - помисли си Лестор. А на глас каза:
- Винаги ли си забравяш книгите?
След около две или три минути реши да се прибира. Стана и тръгна. Обаче след няколко, всъщност десетина крачки Лилиан отново се появи и забързано го подмина връщайки се в посоката от която беше дошла. Тя малко съвпадаше с неговата. Видя я как се навежда вероятно да вземе нещо от земята. Зачуди се какво ли е, но в предвид, че тя отново се връщаше към него бе много вероятно да разбере при следващото им разминаване. Оказа се книга. И очевидно бе важна.
"Може би ако бях станал по-рано.." - помисли си Лестор. А на глас каза:
- Винаги ли си забравяш книгите?
Лестор Вокил
Re: Полянката.
by Лилиан Де Лавега Пон Яну 16, 2012 5:37 pm
Явно пътят на Вокил беше подобне,защото тръгна в същата посока като мен,само че вървеше на няколко крачки растояние по-настрани. Аз не го поглеждах. Взех книгата и понечих да продължа напред,после да мина по една пътечка през по-гъстата част на гората, но точно тогава се чу гласът на земният повелител,който очевидно бе близо до мен.
-Винаги ли си забравяш книгите?
Този въпрос от страна на Лестор,меко казано, ме ядоса. А мен не много въпроси можеха да ме изнервят. Е,този ме изнерви. Пратих му меко казано презрителен поглед, скрих книгата зад гърба си и се усмихнах фалшиво.
-Често се случва. Но обикновено при това обстоятелство срещам много по-приятни хора.
Погледнах го отново и тръгнах напред, при което дадох книгата отстрани,защото той не трябваше да я вижда. Земята и огъня,по-точно клановете им, не се разбираха. Нито пък тези на водата и въздуха, на въздуха и огъня, на водата и земята. Нали се водиха войни...Както и' да е.
Без да го поглеждам пак, аз започнах да вървя напред. Нямах намерение да се обръщам и да спирам. Отворих книгата,прелистих я наъбрзо,пак я затворих и я "прегърнах",като се постарах заглавието да не се вижда.
-Винаги ли си забравяш книгите?
Този въпрос от страна на Лестор,меко казано, ме ядоса. А мен не много въпроси можеха да ме изнервят. Е,този ме изнерви. Пратих му меко казано презрителен поглед, скрих книгата зад гърба си и се усмихнах фалшиво.
-Често се случва. Но обикновено при това обстоятелство срещам много по-приятни хора.
Погледнах го отново и тръгнах напред, при което дадох книгата отстрани,защото той не трябваше да я вижда. Земята и огъня,по-точно клановете им, не се разбираха. Нито пък тези на водата и въздуха, на въздуха и огъня, на водата и земята. Нали се водиха войни...Както и' да е.
Без да го поглеждам пак, аз започнах да вървя напред. Нямах намерение да се обръщам и да спирам. Отворих книгата,прелистих я наъбрзо,пак я затворих и я "прегърнах",като се постарах заглавието да не се вижда.
Лилиан Де Лавега- Admin
-
Re: Полянката.
by Лестор Вокил Вто Яну 24, 2012 12:48 am
Лестор само се усмихна в отговор на Де Лавега и продължи по пътя си. Вървейки още веднъж погледна към нея и отново се запита на ум каква ли е тази книга. Обаче не можеше да види заглавието.
- Значи не харесваш да си неприятна компания? - невинно попита той. - Само от любопитство това значи ли, че в дома ти няма огледала? Защото и ти си в тази категория.
Не беше против другите кланове. На въздуха, огъня и водата. когато се налагаше участваше в битките и в такъв случай не се колебаеше, но предпочиташе клановете да са в мир помежду си. Сега обаче изведнъж се настрои за спречкване.
- Значи не харесваш да си неприятна компания? - невинно попита той. - Само от любопитство това значи ли, че в дома ти няма огледала? Защото и ти си в тази категория.
Не беше против другите кланове. На въздуха, огъня и водата. когато се налагаше участваше в битките и в такъв случай не се колебаеше, но предпочиташе клановете да са в мир помежду си. Сега обаче изведнъж се настрои за спречкване.
Лестор Вокил
Re: Полянката.
by Лилиан Де Лавега Вто Яну 24, 2012 8:41 pm
Лестор да ме ядоса ли се опитваше?О, на мен изобщо не ми пукаше какво мисли за мен. Засмях се и го изгледах с вдигнати вежди.
-Изобщо не ми пука каква компания съм според теб.
Поклатих глава.Не мразех хората от другите кланове, но лесно им се ядосвах и рядко завързвах приятелства с тях. Сложих книгата пред корема си,обгръщайки я с ръце и скрих заглавието.В никакъв случай нямаше да позволя на Вокил да я види.
-Е,ако не смяташ да кажеш нещо смислено, тогава чао.
Усмихнах му се наушким, обърнах се и продължих да вървя, а усмивката незнайно защо си остана на лицето ми.Чух стъпки, от който разбрах, че земният повелител се приближава.
-Изобщо не ми пука каква компания съм според теб.
Поклатих глава.Не мразех хората от другите кланове, но лесно им се ядосвах и рядко завързвах приятелства с тях. Сложих книгата пред корема си,обгръщайки я с ръце и скрих заглавието.В никакъв случай нямаше да позволя на Вокил да я види.
-Е,ако не смяташ да кажеш нещо смислено, тогава чао.
Усмихнах му се наушким, обърнах се и продължих да вървя, а усмивката незнайно защо си остана на лицето ми.Чух стъпки, от който разбрах, че земният повелител се приближава.
Лилиан Де Лавега- Admin
-
Re: Полянката.
by Лестор Вокил Пон Фев 13, 2012 9:57 am
"Напълно ли си сигурна "? - рече си на ум Лестор в отговор на нейното изявление. Първото, че не се интересува, какво мисли за компанията й. Според него това бяха само думи. Усмихна се, позагледа се за малко след нея и тръгна подире й.
- Интересно - проговори той след като се изравниха, като той вървеше от дясната й страна - след като не ти пука тогава защо реагира така бурно?
- Интересно - проговори той след като се изравниха, като той вървеше от дясната й страна - след като не ти пука тогава защо реагира така бурно?
Лестор Вокил
Магия Силва :: РПГ зона :: Гората
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Полянката.
» Думи с букви от азбуката.
» Игра на Думи.
» Ударете с ръка по клавиатурата!
» Да имаме ли Академия?
» Интервю с авторката Али Конди - „Кръстопът” – между трудностите, болката и истинската свобода на избора
» "Кръстопът" - продължението, което ще ви остави без дъх
» Записване за турнира