Не ломай мои крылья!

С дъх на есен

Нервно потропват боси крачета,
звучно отеква смях на деца.
Есенно слънце в мрака изстива,
влюбени жабки квакат в нощта.

Топлото лято отива си вече,
остава ми само спомен красив.
Ухае на свежо младата есен,
да върна искам, мига щастлив.


Жертва

Зловещо припламват траурни клади.
Девойка върви към олтара студен.
Момичето нервно косата си глади
и ляга по гръб със жест примирен.

В чест на богиня далечна и свята,
живота си обрекла е на самотата.
Девата гордо преглъща сълзи
любовта никога не ще я сполети.

За миг проблясва острата къма,
животът невинен отнема тя.


Птица

"Не ломай ты птицам крылья,
не прибавишь ни гроша,
ты не видишь как из тела
ускользает их душа"

Кацам на прозореца ти като самотна птица.
За подслон те моля под червената зорница.
Не чупи крилете ми,
ако желаеш сърцето ми.
Ти погуби птицата в мен.
Не чакай да остана нито ден.
Политам аз на утринта във зноя.
Така и не се научих да бъда твоя.
Как очите си изплаках ти така и не разбра,
но на прозореца ти лежат още моите крила.


Ти

Мрак ме бе покрил изцяло,
ти беше мойта светлина.
Ти моята надежда в бяло
стана и събуди любовта.

Бях сляпа за прекрасните неща,
ти за мен пробуди красотата.
Не чувствсх нито обич, ни тъга,
но ти прогони самотата.

Сега за мене само теб те има
и няма ли те ще настане страшна зима.
Без тебе ще настъпят празни дни,
за това те моля винаги до мен бъди.


Нестинарка

Жарава сияе под босите крака.
Глас на самодива изпълва нощта.
Очите и по ярко от въглени блестят.
Косите и всеки момък ще оплетат.

Той стои пленен от красотата.
Нима тя не е ангел от небесата?
В мечтите му за него тя танцува,
но тази нощ боговете дарува.

Тлее бавно живата жарава.
Във въздуха аромата и остава.
Погледа му нестинарката изпива,
не ще забрави тази жажда дива.


Свобода

Дъжда в косите ми силно се впива,
стъкло петите ми болезнено пробива.
Аз тичам без да погледна назад
ти за мен си прокълнат кръговрат.

Не чакай от мен да ти кажа дума мила,
аз нямам нужда вече от твоята "закрила".
Без твоите окови бягам към своята съдба,
аз не желая нищо друго освен свобода.

Не ме кори и моля те не ме съди.
За моите криле ти палач не бъди.
Аз имах нужда в небето да полетя,
а за мен любовта ти бе като земя.

хехе, мерси отново. Пуснах ги и тук за да стимулирам и останалите потребители да пускат свои неща. Даже обмислям и разказа да кача в тоя форум.

Оо, разказа. <3 Чакам следващата глава. Много е интересен, чета го с интерес, качи го и тук,ако искаш, да го прочетат и тези потребители.